мака̀р
—
наречие
(тип 188)
Значение
част. Дано, поне. Да му се не види макар!
• Макар че/макар да/макар и/макар и да. — Съюзи за реална отстъпка. Макар и пийнал, той не забравяше задължението си. Страхуваше се, макар че беше сигурен в себе си.
• Макар че/макар да/макар и/макар и да. — Съюзи за реална отстъпка. Макар и пийнал, той не забравяше задължението си. Страхуваше се, макар че беше сигурен в себе си.
Грешни изписвания (1)
- мъкар