оглед

Речник на българския език

1. о̀глед — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀гледи, (два) о̀гледа, м. Оглеждане на нещо. Преди търга ще има оглед на изложените автомобили.
• С оглед. — С намерение, със сметка; като се има предвид.
• Без оглед на. — Без да се взема под внимание.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • оглет
  • оглит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-лед
непълен член ог-ле-да
пълен член ог-ле-дът
мн.ч. ог-ле-ди
членувано ог-ле-ди-те
бройна форма ог-ле-да
звателна форма —

2. О̀глед — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • Оглет
  • Оглит

Връзки