магаренце

Речник на българския език

мага̀ренце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • магаренци
  • магаринце
  • магаринци
  • мъгаренце
  • мъгаренци
  • мъгаринце
  • мъгаринци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-га-рен-це
членувано ма-га-рен-це-то
мн.ч. ма-га-рен-ца
членувано ма-га-рен-ца-та