магаре

Речник на българския език

мага̀ре съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. мага̀рета, ср.
1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши.
2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. Магаре недно.
3. Дървена подложка с четири подпори за рязане на дърва или за поставяне на съдове.
същ. умал. мага̀ренце, мн. мага̀ренца, ср.

Грешни изписвания (3)

  • магари
  • мъгаре
  • мъгари

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-га-ре
членувано ма-га-ре-то
мн.ч. ма-га-ре-та
членувано ма-га-ре-та-та