осел

Речник на българския език

осѐл — съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. ослѝ, (два) осѐла, м. Остар. Магаре.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • усел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осел
непълен член осе-ла
пълен член осе-лът
мн.ч. ос-ли
членувано ос-ли-те
бройна форма осе-ла
звателна форма —

Връзки