лицей

Речник на българския език

лицѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

лицѐят, лицѐя, мн. лицѐи, (два) лицѐя, м.
1. ист. Градина в Атина, в която Аристотел преподавал на своите ученици.
2. ист. В царска Русия — мъжко привилегировано учебно заведение.
3. Във Франция и някои други западни страни — средно общообразователно учебно заведение. Завършвам лицея.

Грешни изписвания (1)

  • лецей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-цей
непълен член ли-цея
пълен член ли-це-ят
мн.ч. ли-цеи
членувано ли-це-и-те
бройна форма ли-цея
звателна форма