лечебен

Речник на българския език

лечѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лечѐбна, лечѐбно, мн. лечѐбни, прил.
1. Който лекува; лековит. Лечебно средство. Лечебна вода. Лечебен глад.
2. Който е предназначен за лекуване. Лечебна станция.

Грешни изписвания (3)

  • лечебин
  • личебен
  • личебин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-че-бен
непълен член ле-чеб-ния
пълен член ле-чеб-ни-ят
ж. р. ле-чеб-на
членувано ле-чеб-на-та
ср. р. ле-чеб-но
членувано ле-чеб-но-то
мн. ч. ле-чеб-ни
членувано ле-чеб-ни-те