излечителен

Речник на българския език

излечителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ле-чи-те-лен
непълен член из-ле-чи-тел-ния
пълен член из-ле-чи-тел-ни-ят
ж. р. из-ле-чи-тел-на
членувано из-ле-чи-тел-на-та
ср. р. из-ле-чи-тел-но
членувано из-ле-чи-тел-но-то
мн. ч. из-ле-чи-тел-ни
членувано из-ле-чи-тел-ни-те