лековит

Речник на българския език

лековѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

лековѝта, лековѝто, мн. лековѝти, прил. Който има лечебни свойства. Лековити треви. Лековита вода. Лековито място.

Грешни изписвания (3)

  • лекувит
  • ликовит
  • ликувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-ко-вит
непълен член ле-ко-ви-тия
пълен член ле-ко-ви-ти-ят
ж. р. ле-ко-ви-та
членувано ле-ко-ви-та-та
ср. р. ле-ко-ви-то
членувано ле-ко-ви-то-то
мн. ч. ле-ко-ви-ти
членувано ле-ко-ви-ти-те