лавина

Речник на българския език

лавѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лавѝни, ж.
1. Снежна маса, която се свлича с голяма сила по планински склон, като увлича все повече сняг. Лавината може да тръгне от най-малкото сътресение. Загина, затрупана от лавина. Лавината е затрупала хижата.
2. Прен. Устремено движещо се множество от хора или животни.
3. Прен. Чувства, думи и др., които се изразяват с голяма сила. Лавина от омраза. Лавина от скверни слова.

Грешни изписвания (3)

  • лавинъ
  • лъвина
  • лъвинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-ви-на
членувано ла-ви-на-та
мн.ч. ла-ви-ни
членувано ла-ви-ни-те
звателна форма