курник

Речник на българския език

ку̀рник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ку̀рници, (два) ку̀рника, м. Специално направено помещение за кокошки или други птици; кокошарник. Прибирам кокошките в курника.

Грешни изписвания (1)

  • курнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кур-ник
непълен член кур-ни-ка
пълен член кур-ни-кът
мн.ч. кур-ни-ци
членувано кур-ни-ци-те
бройна форма кур-ни-ка
звателна форма