котловина

Речник на българския език

котловина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. котловинѝ, ж. Ниско поле между планински възвишения. Селото се намира в котловина.
прил. котловѝнен, котловѝнна, котловѝнно, мн. котловѝнни. Котловинен район.

Грешни изписвания (15)

  • котловена
  • котловенъ
  • котловинъ
  • котлувена
  • котлувенъ
  • котлувина
  • котлувинъ
  • кутловена
  • кутловенъ
  • кутловина
  • кутловинъ
  • кутлувена
  • кутлувенъ
  • кутлувина
  • кутлувинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кот-ло-ви-на
членувано кот-ло-ви-на-та
мн.ч. кот-ло-ви-ни
членувано кот-ло-ви-ни-те
звателна форма