1.
коса̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. косѝ, ж.
1. Съвкупността от косми по главата на човек. Дълга коса. Руса коса. Момиче с черна коса.
2. Остар. Плитка. Плета си една коса. Плета на две коси.
• Настръхват ми косите. — Разг. Изпитвам ужас.
• Хващаме се за косите. — Разг. Скарваме се остро, влизаме в неразбирателство. Сега се разбират, но след няколко месеца ще се хванат за косите.
• Скубя си косата. — Разг. Изпитвам силна мъка, скръб.
мн. косѝ, ж. Земеделски инструмент, който се състои от извита метална режеща част и дълга дървена дръжка и служи за косене на сено или тревисти растения.
• Онази с косата. — Смъртта.
1. Съвкупността от косми по главата на човек. Дълга коса. Руса коса. Момиче с черна коса.
2. Остар. Плитка. Плета си една коса. Плета на две коси.
• Настръхват ми косите. — Разг. Изпитвам ужас.
• Хващаме се за косите. — Разг. Скарваме се остро, влизаме в неразбирателство. Сега се разбират, но след няколко месеца ще се хванат за косите.
• Скубя си косата. — Разг. Изпитвам силна мъка, скръб.
мн. косѝ, ж. Земеделски инструмент, който се състои от извита метална режеща част и дълга дървена дръжка и служи за косене на сено или тревисти растения.
• Онази с косата. — Смъртта.
Грешни изписвания (3)
- косъ
- куса
- кусъ
2. коса — ед. ч. непълен член
коса е производна форма на кос (ед. ч. непълен член).
3. коса — бройна форма
коса е производна форма на кос (бройна форма).
4. коса — ж. р.
коса е производна форма на кос (ж. р.).