брада

Речник на българския език

брада̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. брадѝ, ж.
1. Предната издадена част на долната челюст у човека; брадичка.
2. Космите, които израстват по лицето на мъжа. Редовно бръсна брадата си.
3. Тези косми, оставени да растат или оформени по определен начин. О, ти си си оставил брада! Онзи човек с брадата.
4. Дълги косми под долната челюст на някои животни. Хванах козела за брадата.
същ. умал. брадѝца, мн. брадѝци, ж.
прил. [[брада̀т
, брада̀та, брада̀то, мн. брада̀ти (в 3 и 4 знач.). Май всички художници са брадати. Брадат козел._

Грешни изписвания (3)

  • брадъ
  • бръда
  • бръдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-да
членувано бра-да-та
мн.ч. бра-ди
членувано бра-ди-те
звателна форма