руно

Речник на българския език

ру̀но съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. руна, ср.
1. Неразчепканата остригана вълна на една овца.
2. Космената покривка на овца, звяр и др. Руно на мечка.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • руну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-но
членувано ру-но-то
мн.ч. ру-на
членувано ру-на-та