копитце

Речник на българския език

копѝтце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • копитци
  • купитце
  • купитци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пит-це
членувано ко-пит-це-то
мн.ч. ко-пит-ца
членувано ко-пит-ца-та