копито

Речник на българския език

копѝто съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. копѝта, ср. Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване. Подкованите копита на коня тракат по асфалта.
същ. умал. копѝтце, мн. копѝтца, ср.

Грешни изписвания (3)

  • копиту
  • купито
  • купиту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-пи-то
членувано ко-пи-то-то
мн.ч. ко-пи-та
членувано ко-пи-та-та