коняк

Речник на българския език

коня̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. коня̀ци, (два) коня̀ка, м.
1. Само ед. Силна алкохолна напитка от винен дестилат. Конякът беше неговата слабост.
2. Разг. Вид или порция от тази напитка. Обичам всякакви коняци. Изпих два коняка в бара.
прил. коня̀чен, коня̀чна, коня̀чно, мн. коня̀чни.

Грешни изписвания (1)

  • куняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-няк
непълен член ко-ня-ка
пълен член ко-ня-кът
мн.ч. ко-ня-ци
членувано ко-ня-ци-те
бройна форма ко-ня-ка
звателна форма —

Връзки