1.
коня̀чен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. коня̀к
Грешни изписвания (3)
- конячин
- кунячен
- кунячин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-ня-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-ня-че-ния | ||
| пълен член | ко-ня-че-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-ня-че-на | ||
| членувано | ко-ня-че-на-та | ||
| ср. р. | ко-ня-че-но | ||
| членувано | ко-ня-че-но-то | ||
| мн. ч. | ко-ня-че-ни | ||
| членувано | ко-ня-че-ни-те | ||
2.
коня̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
Грешни изписвания (3)
- конячин
- кунячен
- кунячин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ко-ня-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ко-няч-ния | ||
| пълен член | ко-няч-ни-ят | ||
| ж. р. | ко-няч-на | ||
| членувано | ко-няч-на-та | ||
| ср. р. | ко-няч-но | ||
| членувано | ко-няч-но-то | ||
| мн. ч. | ко-няч-ни | ||
| членувано | ко-няч-ни-те | ||