конспект

Речник на българския език

конспѐкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конспѐкти, (два) конспѐкта, м.
1. Сбито, обикн. писмено изложение на някакво съдържание (на лекция, статия, книга). Правя конспект. Имам конспект.
2. Въпроси за изпит по някакъв предмет. Нямам конспект за изпита по езикознание.
прил. конспектѝвен, конспектѝвна, конспектѝвно, мн. конспектѝвни. Конспективен характер.

Грешни изписвания (1)

  • кунспект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-пект
непълен член кон-с-пек-та
пълен член кон-с-пек-тът
мн.ч. кон-с-пек-ти
членувано кон-с-пек-ти-те
бройна форма кон-с-пек-та
звателна форма