извлечение

Речник на българския език

извлечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Извадка от документ или текст. Препис-извлечение.

Грешни изписвания (3)

  • езвлечение
  • езвличение
  • извличение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-в-ле-че-ние
членувано из-в-ле-че-ни-е-то
мн.ч. из-в-ле-че-ния
членувано из-в-ле-че-ни-я-та