комплекс

Речник на българския език

комплѐкс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. комплѐкси, (два) комплѐкса, м.
1. Съчетание от предмети, явления, обединени като една цялост. Комплекс от упражнения. Спортен комплекс.
2. Множество сгради с архитектурна обособеност и с еднакво предназначение, обикн. с административна обвързаност. Жилищен комплекс. Курортен комплекс.
3. Идея за някакъв недостатък, обикн. мним, която влияе върху поведението на човек. Комплекс за непълноценност. Комплекс за вина.
прил. комплѐксен, комплѐксна, комплѐксно, мн. комплѐксни (в 1 знач.). Комплексни услуги.

Грешни изписвания (1)

  • кумплекс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-лекс
непълен член ком-п-лек-са
пълен член ком-п-лек-сът
мн.ч. ком-п-лек-си
членувано ком-п-лек-си-те
бройна форма ком-п-лек-са
звателна форма