китен

Речник на българския език

1. кѝтен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

кѝтна, кѝтно, мн. кѝтни, прил.
1. За място, местност — който е с буйна растителност. Китно балканско село.
2. Който е с много багри; живописен. Китни черги. Китни носии.
3. За растение или дърво — който е кичест. Китен явор.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • китин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ки-тен
непълен член кит-ния
пълен член кит-ни-ят
ж. р. кит-на
членувано кит-на-та
ср. р. кит-но
членувано кит-но-то
мн. ч. кит-ни
членувано кит-ни-те

2. Кѝтен — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Китин

3. китен — мин. страд. прич. м. р.

китен е производна форма на китя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки