касапница

Речник на българския език

каса̀пница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. каса̀пници, ж.
1. Място, цех за клане и обработка на месото на животни; кланица.
2. Остар. Магазин за месо.
3. Прен. Масово избиване или загиване на хора. Голяма касапница е тази война. Автобусът се е сблъскал с влака и е станала истинска касапница.

Грешни изписвания (7)

  • касапнеца
  • касапнецъ
  • касапницъ
  • късапнеца
  • късапнецъ
  • късапница
  • късапницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-сап-ни-ца
членувано ка-сап-ни-ца-та
мн.ч. ка-сап-ни-ци
членувано ка-сап-ни-ци-те
звателна форма