кару̀ца
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. кару̀ци, ж. Превозно средство с дървена каросерия и обикн. с дървени колелета, пригодено за впрягане на кон или магаре. Впрягам коня в каруцата. Баща ми поправя и изработва каруци.
същ. умал. кару̀чка, мн. кару̀чки, ж.
същ. умал. кару̀чка, мн. кару̀чки, ж.
Грешни изписвания (3)
- каруцъ
- къруца
- къруцъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-ру-ца | |
|---|---|---|
| членувано | ка-ру-ца-та | |
| мн.ч. | ка-ру-ци | |
| членувано | ка-ру-ци-те | |
| звателна форма | — | |