фургон

Речник на българския език

фурго̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фурго̀ни, (два) фурго̀на, м.
1. Голяма закрита кола без мотор за жилищни, служебни и др. нужди.
2. Затворен вагон за превоз на багаж, поща и др., разположен непосредствено след локомотива. 3. Закрит товарен автомобил.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • форгон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фур-гон
непълен член фур-го-на
пълен член фур-го-нът
мн.ч. фур-го-ни
членувано фур-го-ни-те
бройна форма фур-го-на
звателна форма