талига

Речник на българския език

талѝга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. талѝги, ж. Разг. Дървена конска кола; каруца.
прил. талѝгов, талѝгова, талѝгово, мн. талѝгови.

Грешни изписвания (3)

  • талигъ
  • тълига
  • тълигъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ли-га
членувано та-ли-га-та
мн.ч. та-ли-ги
членувано та-ли-ги-те
звателна форма