капаро

Речник на българския език

ка̀паро съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

и капа̀ро ср., само ед. Предплата, давана за сигурност на уговорката или покупката. Дадох капаро за колата.

Грешни изписвания (3)

  • капару
  • капъро
  • капъру

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-па-ро
членувано ка-па-ро-то
мн.ч. ка-па-ра
членувано ка-па-ра-та