пей

Речник на българския език

1. пей — повелително наклонение, ед. ч.

пей е производна форма на пея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. пей — повелително наклонение, ед. ч.

пей е производна форма на пея (повелително наклонение, ед. ч.).