предплата

Речник на българския език

предпла̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. предплати, ж. Предварително заплащане; аванс.

Грешни изписвания (7)

  • предплатъ
  • претплата
  • претплатъ
  • придплата
  • придплатъ
  • притплата
  • притплатъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-п-ла-та
членувано пред-п-ла-та-та
мн.ч. пред-п-ла-ти
членувано пред-п-ла-ти-те
звателна форма