капа

Речник на българския език

1. ка̀па — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀пи, ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • капъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-па
членувано ка-па-та
мн.ч. ка-пи
членувано ка-пи-те
звателна форма —

2. капа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

капа е производна форма на капя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. капа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

капа е производна форма на капя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки