шапка

мн. ша̀пки, ж.
1. Част от облеклото, с която се покрива главата. Зимна шапка. Филцова шапка. Панамена шапка.
2. Прен. Чадърче на гъба.
3. Прен. Разг. Ръководство, зависимост. Заводът е под шапката на софийска фирма.
същ. умал. ша̀пчица, мн. ша̀пчици, ж.
• Вземам си шапката. — Разг. Отивам си, отказвам се от нещо или от някого.
• Да/ще ти падне шапката. — Разг. За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено.
• Клатя шапка (на някого). — Разг. Угоднича, подмазвам се.
• Накривявам си шапката. — Разг. Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот.
• Правя се на дръж ми шапката. — Разг. Правя се, че не разбирам или че не чувам.
• Разбъркваме си шапките. — Скарваме се, спречкваме се.
• Свалям шапка (на някого). — Уважавам някого, признавам достойнствата му публично.
• Шапка на тояга. — За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.