калпак

Речник на българския език

калпа̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. калпа̀ци, (два) калпа̀ка, м.
1. Мъжка висока кожена шапка с косъма навън. Ходи с черен калпак.
2. Всяко приспособление, предназначено да покрива някакво пространство като похлупак.
същ. умал. калпа̀че, мн. калпа̀чета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • кълпак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-пак
непълен член кал-па-ка
пълен член кал-па-кът
мн.ч. кал-па-ци
членувано кал-па-ци-те
бройна форма кал-па-ка
звателна форма