канибал

Речник на българския език

каниба̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. каниба̀ли, м. Човек, който яде хора; човекоядец.

Грешни изписвания (3)

  • канебал
  • кънебал
  • кънибал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ни-бал
непълен член ка-ни-ба-ла
пълен член ка-ни-ба-лът
мн.ч. ка-ни-ба-ли
членувано ка-ни-ба-ли-те
бройна форма ка-ни-ба-ла
звателна форма