човекоядец

Речник на българския език

човекоя̀дец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. човекоя̀дци, м. Член на нецивилизовано племе, което яде човешко месо; канибал.

Грешни изписвания (15)

  • човекоядиц
  • човекуядец
  • човекуядиц
  • човикоядец
  • човикоядиц
  • човикуядец
  • човикуядиц
  • чувекоядец
  • чувекоядиц
  • чувекуядец
  • чувекуядиц
  • чувикоядец
  • чувикоядиц
  • чувикуядец
  • чувикуядиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чо-ве-ко-я-дец
непълен член чо-ве-ко-я-де-ца
пълен член чо-ве-ко-я-де-цът
мн.ч. чо-ве-ко-яд-ци
членувано чо-ве-ко-яд-ци-те
бройна форма чо-ве-ко-яд-ци
звателна форма чо-ве-ко-я-де-цо