1.
какво̀
—
наречие
(тип 188)
Значение
въпр. мест.
1. При въпрос за същността на предмет или предмети. Какво е това? Какво има в чантата ти?
2. При въпрос за същността на действие или състояние. Какво правиш? Какво каза той? Какво му е на детето?
3. Като съюз. За въвеждане на подчинени изречения в 1 или 2 значение. Не знам какво да правя.
4. Като нареч. За основание, причина при израз на възражение. Какво ще ми обясняваш, всичко е ясно! Какво ми приказва тоя!
5. Като част. При въпрос за допълнителна информация поради недочуване, неразбиране. – Какво, не чух добре? — Какво? Говори по-ясно!
• Какво да е. — Неопр. мест. Нещо, без значение какво. Ще хапна какво да е, и тръгвам!
1. При въпрос за същността на предмет или предмети. Какво е това? Какво има в чантата ти?
2. При въпрос за същността на действие или състояние. Какво правиш? Какво каза той? Какво му е на детето?
3. Като съюз. За въвеждане на подчинени изречения в 1 или 2 значение. Не знам какво да правя.
4. Като нареч. За основание, причина при израз на възражение. Какво ще ми обясняваш, всичко е ясно! Какво ми приказва тоя!
5. Като част. При въпрос за допълнителна информация поради недочуване, неразбиране. – Какво, не чух добре? — Какво? Говори по-ясно!
• Какво да е. — Неопр. мест. Нещо, без значение какво. Ще хапна какво да е, и тръгвам!
Грешни изписвания (1)
- къкво
2. какво — ср. р., ед. ч.
какво е производна форма на какъв (ср. р., ед. ч.).