ищец

Речник на българския език

ищѐц — съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. ищцѝ, м. Спец. В юриспруденцията — физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ештец
  • ещец
  • иштец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ищец
непълен член ище-ца
пълен член ище-цът
мн.ч. ищ-ци
членувано ищ-ци-те
бройна форма ищ-ци
звателна форма ище-цо

Връзки