тъжител

Речник на българския език

тъжѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

тъжѝтелят, тъжѝтеля, мн. тъжѝтели, м. Лице, което подава тъжба.

Грешни изписвания (3)

  • тажител
  • тажитил
  • тъжитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-жи-тел
непълен член тъ-жи-те-ля
пълен член тъ-жи-те-лят
мн.ч. тъ-жи-те-ли
членувано тъ-жи-те-ли-те
бройна форма тъ-жи-те-ли
звателна форма тъ-жи-те-лю