искрометен

Речник на българския език

искрометен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ис-к-ро-ме-тен
непълен член ис-к-ро-мет-ния
пълен член ис-к-ро-мет-ни-ят
ж. р. ис-к-ро-мет-на
членувано ис-к-ро-мет-на-та
ср. р. ис-к-ро-мет-но
членувано ис-к-ро-мет-но-то
мн. ч. ис-к-ро-мет-ни
членувано ис-к-ро-мет-ни-те