инспиратор

Речник на българския език

инспира̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инспира̀тори, м.
1. Лице, което подбужда, подстрекава за нещо.
2. Спец. В техниката — устройство, което подава въздух, обикн. при смеси.

Грешни изписвания (7)

  • енсператор
  • енсператур
  • енспиратор
  • енспиратур
  • инсператор
  • инсператур
  • инспиратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-пи-ра-тор
непълен член ин-с-пи-ра-то-ра
пълен член ин-с-пи-ра-то-рът
мн.ч. ин-с-пи-ра-то-ри
членувано ин-с-пи-ра-то-ри-те
бройна форма ин-с-пи-ра-то-ра
звателна форма