изщавя

Речник на българския език

1. изща̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ща-вя из-ща-вим
2 лице из-ща-виш из-ща-ви-те
3 лице из-ща-ви из-ща-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ща-вих из-ща-вих-ме
2 лице из-ща-ви из-ща-вих-те
3 лице из-ща-ви из-ща-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ща-вех из-ща-вех-ме
2 лице из-ща-ве-ше из-ща-вех-те
3 лице из-ща-ве-ше из-ща-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавил съм изщавила съм изщавило съм изщавили сме
2 лице изщавил си изщавила си изщавило си изщавили сте
3 лице изщавил е изщавила е изщавило е изщавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изщавил бях изщавила бях изщавило бяхме изщавили
2 лице беше изщавил беше изщавила беше изщавило бяхте изщавили
3 лице беше изщавил беше изщавила беше изщавило бяха изщавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изщавя ще изщавим
2 лице ще изщавиш ще изщавите
3 лице ще изщави ще изщавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изщавил ще съм изщавила ще съм изщавило ще сме изщавили
2 лице ще си изщавил ще си изщавила ще си изщавило ще сте изщавили
3 лице ще е изщавил ще е изщавила ще е изщавило ще са изщавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изщавя щяхме да изщавим
2 лице щеше да изщавиш щяхте да изщавите
3 лице щеше да изщави щяха да изщавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изщавил щях да съм изщавила щях да съм изщавило щяхме да сме изщавили
2 лице щеше да си изщавил щеше да си изщавила щеше да си изщавило щяхте да сте изщавили
3 лице щеше да е изщавил щеше да е изщавила щеше да е изщавило щяха да са изщавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавел съм изщавела съм изщавело съм изщавели сме
2 лице изщавел си изщавела си изщавело си изщавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавил съм изщавила съм изщавило съм изщавили сме
2 лице изщавил си изщавила си изщавило си изщавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изщавил била съм изщавила било съм изщавило били сме изщавили
2 лице бил си изщавил била си изщавила било си изщавило били сте изщавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изщавя щяла съм да изщавя щяло съм да изщавя щели сме да изщавим
2 лице щял си да изщавиш щяла си да изщавиш щяло си да изщавиш щели сте да изщавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изщавил щяла съм да съм изщавила щяло съм да съм изщавило щели сме да сме изщавили
2 лице щял си да си изщавил щяла си да си изщавила щяло си да си изщавило щели сте да сте изщавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изщавил бих изщавила бих изщавило бихме изщавили
2 лице би изщавил би изщавила би изщавило бихте изщавили
3 лице би изщавил би изщавила би изщавило биха изщавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ща-ви из-ща-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ща-вен
непълен член из-ща-ве-ния
пълен член из-ща-ве-ни-ят
женски род из-ща-ве-на
членувано из-ща-ве-на-та
среден род из-ща-ве-но
членувано из-ща-ве-но-то
множествено число из-ща-ве-ни
членувано из-ща-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ща-вил
непълен член из-ща-ви-лия
пълен член из-ща-ви-ли-ят
женски род из-ща-ви-ла
членувано из-ща-ви-ла-та
среден род из-ща-ви-ло
членувано из-ща-ви-ло-то
множествено число из-ща-ви-ли
членувано из-ща-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ща-вел
женски род из-ща-ве-ла
среден род из-ща-ве-ло
множествено число из-ща-ве-ли

2. изщавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изщавя е производна форма на изщавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изщавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изщавя е производна форма на изщавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изщавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изщавя е производна форма на изщавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).