изщавила

Речник на българския език

1. изщавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изщавила е производна форма на изщавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изщавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изщавила е производна форма на изщавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).