изщавям

Речник на българския език

изща̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ща-вям из-ща-вя-ме
2 лице из-ща-вяш из-ща-вя-те
3 лице из-ща-вя из-ща-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ща-вях из-ща-вях-ме
2 лице из-ща-вя из-ща-вях-те
3 лице из-ща-вя из-ща-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ща-вях из-ща-вях-ме
2 лице из-ща-вя-ше из-ща-вях-те
3 лице из-ща-вя-ше из-ща-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавял съм изщавяла съм изщавяло съм изщавяли сме
2 лице изщавял си изщавяла си изщавяло си изщавяли сте
3 лице изщавял е изщавяла е изщавяло е изщавяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изщавял бях изщавяла бях изщавяло бяхме изщавяли
2 лице беше изщавял беше изщавяла беше изщавяло бяхте изщавяли
3 лице беше изщавял беше изщавяла беше изщавяло бяха изщавяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изщавям ще изщавяме
2 лице ще изщавяш ще изщавяте
3 лице ще изщавя ще изщавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изщавял ще съм изщавяла ще съм изщавяло ще сме изщавяли
2 лице ще си изщавял ще си изщавяла ще си изщавяло ще сте изщавяли
3 лице ще е изщавял ще е изщавяла ще е изщавяло ще са изщавяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изщавям щяхме да изщавяме
2 лице щеше да изщавяш щяхте да изщавяте
3 лице щеше да изщавя щяха да изщавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изщавял щях да съм изщавяла щях да съм изщавяло щяхме да сме изщавяли
2 лице щеше да си изщавял щеше да си изщавяла щеше да си изщавяло щяхте да сте изщавяли
3 лице щеше да е изщавял щеше да е изщавяла щеше да е изщавяло щяха да са изщавяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавял съм изщавяла съм изщавяло съм изщавяли сме
2 лице изщавял си изщавяла си изщавяло си изщавяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изщавял съм изщавяла съм изщавяло съм изщавяли сме
2 лице изщавял си изщавяла си изщавяло си изщавяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изщавял била съм изщавяла било съм изщавяло били сме изщавяли
2 лице бил си изщавял била си изщавяла било си изщавяло били сте изщавяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изщавям щяла съм да изщавям щяло съм да изщавям щели сме да изщавяме
2 лице щял си да изщавяш щяла си да изщавяш щяло си да изщавяш щели сте да изщавяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изщавял щяла съм да съм изщавяла щяло съм да съм изщавяло щели сме да сме изщавяли
2 лице щял си да си изщавял щяла си да си изщавяла щяло си да си изщавяло щели сте да сте изщавяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изщавял бих изщавяла бих изщавяло бихме изщавяли
2 лице би изщавял би изщавяла би изщавяло бихте изщавяли
3 лице би изщавял би изщавяла би изщавяло биха изщавяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ща-вяй из-ща-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ща-вян
непълен член из-ща-вя-ния
пълен член из-ща-вя-ни-ят
женски род из-ща-вя-на
членувано из-ща-вя-на-та
среден род из-ща-вя-но
членувано из-ща-вя-но-то
множествено число из-ща-вя-ни
членувано из-ща-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ща-вял
непълен член из-ща-вя-лия
пълен член из-ща-вя-ли-ят
женски род из-ща-вя-ла
членувано из-ща-вя-ла-та
среден род из-ща-вя-ло
членувано из-ща-вя-ло-то
множествено число из-ща-вя-ли
членувано из-ща-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ща-вял
женски род из-ща-вя-ла
среден род из-ща-вя-ло
множествено число из-ща-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ща-вящ
непълен член из-ща-вя-щия
пълен член из-ща-вя-щи-ят
женски род из-ща-вя-ща
членувано из-ща-вя-ща-та
среден род из-ща-вя-що
членувано из-ща-вя-що-то
множествено число из-ща-вя-щи
членувано из-ща-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ща-вяй-ки