изхайманя

Речник на българския език

изхайманя непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изхайманъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-хай-ма-ня из-хай-ма-ним
2 лице из-хай-ма-ниш из-хай-ма-ни-те
3 лице из-хай-ма-ни из-хай-ма-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-хай-ма-них из-хай-ма-них-ме
2 лице из-хай-ма-ни из-хай-ма-них-те
3 лице из-хай-ма-ни из-хай-ма-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-хай-ма-нях из-хай-ма-нях-ме
2 лице из-хай-ма-не-ше из-хай-ма-нях-те
3 лице из-хай-ма-не-ше из-хай-ма-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманил съм изхайманила съм изхайманило съм изхайманили сме
2 лице изхайманил си изхайманила си изхайманило си изхайманили сте
3 лице изхайманил е изхайманила е изхайманило е изхайманили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхайманил бях изхайманила бях изхайманило бяхме изхайманили
2 лице беше изхайманил беше изхайманила беше изхайманило бяхте изхайманили
3 лице беше изхайманил беше изхайманила беше изхайманило бяха изхайманили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхайманя ще изхайманим
2 лице ще изхайманиш ще изхайманите
3 лице ще изхаймани ще изхайманят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхайманил ще съм изхайманила ще съм изхайманило ще сме изхайманили
2 лице ще си изхайманил ще си изхайманила ще си изхайманило ще сте изхайманили
3 лице ще е изхайманил ще е изхайманила ще е изхайманило ще са изхайманили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхайманя щяхме да изхайманим
2 лице щеше да изхайманиш щяхте да изхайманите
3 лице щеше да изхаймани щяха да изхайманят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхайманил щях да съм изхайманила щях да съм изхайманило щяхме да сме изхайманили
2 лице щеше да си изхайманил щеше да си изхайманила щеше да си изхайманило щяхте да сте изхайманили
3 лице щеше да е изхайманил щеше да е изхайманила щеше да е изхайманило щяха да са изхайманили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманял съм изхайманяла съм изхайманяло съм изхайманели сме
2 лице изхайманял си изхайманяла си изхайманяло си изхайманели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайманил съм изхайманила съм изхайманило съм изхайманили сме
2 лице изхайманил си изхайманила си изхайманило си изхайманили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхайманил била съм изхайманила било съм изхайманило били сме изхайманили
2 лице бил си изхайманил била си изхайманила било си изхайманило били сте изхайманили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхайманя щяла съм да изхайманя щяло съм да изхайманя щели сме да изхайманим
2 лице щял си да изхайманиш щяла си да изхайманиш щяло си да изхайманиш щели сте да изхайманите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхайманил щяла съм да съм изхайманила щяло съм да съм изхайманило щели сме да сме изхайманили
2 лице щял си да си изхайманил щяла си да си изхайманила щяло си да си изхайманило щели сте да сте изхайманили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхайманил бих изхайманила бих изхайманило бихме изхайманили
2 лице би изхайманил би изхайманила би изхайманило бихте изхайманили
3 лице би изхайманил би изхайманила би изхайманило биха изхайманили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-хай-ма-ни из-хай-ма-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хай-ма-нил
непълен член из-хай-ма-ни-лия
пълен член из-хай-ма-ни-ли-ят
женски род из-хай-ма-ни-ла
членувано из-хай-ма-ни-ла-та
среден род из-хай-ма-ни-ло
членувано из-хай-ма-ни-ло-то
множествено число из-хай-ма-ни-ли
членувано из-хай-ма-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-хай-ма-нял
женски род из-хай-ма-ня-ла
среден род из-хай-ма-ня-ло
множествено число из-хай-ма-не-ли