изхайманил съм

Речник на българския език

1. изхайманил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхайманил съм е производна форма на изхайманя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайманил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхайманил съм е производна форма на изхайманя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).