изхайманил е

Речник на българския език

1. изхайманил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайманил е е производна форма на изхайманя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайманил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайманил е е производна форма на изхайманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).