изсумтя

Речник на българския език

изсумтя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (9)

  • изсомтйа
  • изсомтйъ
  • изсумтйа
  • изсумтйъ
  • исомтйа
  • исомтйъ
  • исумтйа
  • исумтйъ
  • исумтя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-сум-тя из-сум-тим
2 лице из-сум-тиш из-сум-ти-те
3 лице из-сум-ти из-сум-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-сум-тях из-сум-тях-ме
2 лице из-сум-тя из-сум-тях-те
3 лице из-сум-тя из-сум-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-сум-тях из-сум-тях-ме
2 лице из-сум-те-ше из-сум-тях-те
3 лице из-сум-те-ше из-сум-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтял съм изсумтяла съм изсумтяло съм изсумтели сме
2 лице изсумтял си изсумтяла си изсумтяло си изсумтели сте
3 лице изсумтял е изсумтяла е изсумтяло е изсумтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсумтял бях изсумтяла бях изсумтяло бяхме изсумтели
2 лице беше изсумтял беше изсумтяла беше изсумтяло бяхте изсумтели
3 лице беше изсумтял беше изсумтяла беше изсумтяло бяха изсумтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изсумтя ще изсумтим
2 лице ще изсумтиш ще изсумтите
3 лице ще изсумти ще изсумтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсумтял ще съм изсумтяла ще съм изсумтяло ще сме изсумтели
2 лице ще си изсумтял ще си изсумтяла ще си изсумтяло ще сте изсумтели
3 лице ще е изсумтял ще е изсумтяла ще е изсумтяло ще са изсумтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изсумтя щяхме да изсумтим
2 лице щеше да изсумтиш щяхте да изсумтите
3 лице щеше да изсумти щяха да изсумтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсумтял щях да съм изсумтяла щях да съм изсумтяло щяхме да сме изсумтели
2 лице щеше да си изсумтял щеше да си изсумтяла щеше да си изсумтяло щяхте да сте изсумтели
3 лице щеше да е изсумтял щеше да е изсумтяла щеше да е изсумтяло щяха да са изсумтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтял съм изсумтяла съм изсумтяло съм изсумтели сме
2 лице изсумтял си изсумтяла си изсумтяло си изсумтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсумтял съм изсумтяла съм изсумтяло съм изсумтели сме
2 лице изсумтял си изсумтяла си изсумтяло си изсумтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсумтял била съм изсумтяла било съм изсумтяло били сме изсумтели
2 лице бил си изсумтял била си изсумтяла било си изсумтяло били сте изсумтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсумтя щяла съм да изсумтя щяло съм да изсумтя щели сме да изсумтим
2 лице щял си да изсумтиш щяла си да изсумтиш щяло си да изсумтиш щели сте да изсумтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсумтял щяла съм да съм изсумтяла щяло съм да съм изсумтяло щели сме да сме изсумтели
2 лице щял си да си изсумтял щяла си да си изсумтяла щяло си да си изсумтяло щели сте да сте изсумтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсумтял бих изсумтяла бих изсумтяло бихме изсумтели
2 лице би изсумтял би изсумтяла би изсумтяло бихте изсумтели
3 лице би изсумтял би изсумтяла би изсумтяло биха изсумтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-сум-ти из-сум-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сум-тял
непълен член из-сум-те-лия
пълен член из-сум-те-ли-ят
женски род из-сум-тя-ла
членувано из-сум-тя-ла-та
среден род из-сум-тя-ло
членувано из-сум-тя-ло-то
множествено число из-сум-те-ли
членувано из-сум-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-сум-тял
женски род из-сум-тя-ла
среден род из-сум-тя-ло
множествено число из-сум-те-ли