изсумтял съм

Речник на българския език

1. изсумтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсумтял съм е производна форма на изсумтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изсумтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсумтял съм е производна форма на изсумтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изсумтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсумтял съм е производна форма на изсумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).