изсумтяло

Речник на българския език

1. изсумтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсумтяло е производна форма на изсумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсумтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсумтяло е производна форма на изсумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изсумтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсумтяло е производна форма на изсумтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изсумтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсумтяло е производна форма на изсумтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).