изстинал

Речник на българския език

1. изстинал — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. изстивам

Грешни изписвания (2)

  • истинал
  • изтинал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-сти-нал
непълен член из-сти-на-лия
пълен член из-сти-на-ли-ят
ж. р. из-сти-на-ла
членувано из-сти-на-ла-та
ср. р. из-сти-на-ло
членувано из-сти-на-ло-то
мн. ч. из-сти-на-ли
членувано из-сти-на-ли-те

2. изстинал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстинал е производна форма на изстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстинал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстинал е производна форма на изстина (мин. деят. св. прич. м. р.).

Връзки